ЧЕРНОВА

                        ЕПОС

Шегата настрана!

Затваряме се в някакви кутии.

Забравихме, забутахме отдолу.

Надзиждаме, издигаме - но всичко без основи.

Настигаме мечти, навяващи ни спомени.

Не помним – нямаме основи.

Строим нагоре и редим кутии.

А вътре в тях е пусто - само ние.

И уж вървим нагоре!

По тази кула от балони.

И чакаме да пукнат, за да ни олекне.

Шегата настрана!

ЛИРИКА

Красиви мисли, стопляща усмивка.

Обръщаш се и търсиш някой.

За него казват,

че се бил усмихнал.

Децата ни си спомнят бъдещето.

Героите за тях не са родени.

Наука няма, а култура никак.

Кого да гонят – няма спомен.

Задръжте, чакайте, недейте!

Все още има чувства!

Изпросени, измислени, насила.

Но не забравяй как да се усмихваш!

ДРАМА

Дали сега? Или тогава? А може после.

Това е днешната дилема.

Щом нямаш мястото, което да заемеш.

От празно ако вземаш, вземаш празно.

Сега е празно. Няма смисъл.

Тогава се разграби - не остана.

Театърът превърна се в отрасъл.

Въздушни кули. Популизъм.

Да паднат кулите. Наливаме основите.

Театърът да стане пак изкуство.

Да. Има време. Сега е времето.

За да има после!

                                                                 Sam Osten