ЧЕРНОВА
ЕПОС
Шегата настрана!
Затваряме се в някакви кутии.
Забравихме, забутахме отдолу.
Надзиждаме, издигаме - но всичко без основи.
Настигаме мечти, навяващи ни спомени.
Не помним – нямаме основи.
Строим нагоре и редим кутии.
А вътре в тях е пусто - само ние.
И уж вървим нагоре!
По тази кула от балони.
И чакаме да пукнат, за да ни олекне.
Шегата настрана!
ЛИРИКА
Красиви мисли, стопляща усмивка.
Обръщаш се и търсиш някой.
За него казват,
че се бил усмихнал.
Децата ни си спомнят бъдещето.
Героите за тях не са родени.
Наука няма, а култура никак.
Кого да гонят – няма спомен.
Задръжте, чакайте, недейте!
Все още има чувства!
Изпросени, измислени, насила.
Но не забравяй как да се усмихваш!
ДРАМА
Дали сега? Или тогава? А може после.
Това е днешната дилема.
Щом нямаш мястото, което да заемеш.
От празно ако вземаш, вземаш празно.
Сега е празно. Няма смисъл.
Тогава се разграби - не остана.
Театърът превърна се в отрасъл.
Въздушни кули. Популизъм.
Да паднат кулите. Наливаме основите.
Театърът да стане пак изкуство.
Да. Има време. Сега е времето.
За да има после!
Sam Osten
© Ивайло Желев All rights reserved.