Цяла нощ остави ме сама
Цяла нощ остави ме сама,
дъждът ми бе единствена утеха.
Очите ми се пълнеха с тъга
и устните ми другата проклеха.
Знам, че ти обичаш само нея,
но пак с надежда аз те чакам.
Горя от болка и от мъка тлея,
прогонена стоя във мрака.
А мрака, Господи, е толкоз черен,
не виждам капка светлина.
Защо не можеш да ми бъдеш верен?
Все пита вечно моята душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ТеОдОрА Всички права запазени
