И когато косите
Със златен оттенък
И очите сини
Със сива мъгла
Допрат се до кожата ми
Пробият я меко и нежно
И дъхът топъл
Усещам по целият си гръб
И устни плътни
Меки но сухи като пустиня
Обгръщат лицето ми
И изпиват живота
Тогава не съм вече сама
И знам че съм цяла
© Виктория Драганова Всички права запазени