Цъфнало трънче в сърцето ми
Той е лош. Много лош (но за другите хора).
Бил намръщен и с остър език.
Имал тежък характер и малко говорел,
но със думи ранявал, като с камшик.
Не се вписвал в пейзажа им розово блудкав,
като черно петно, досущ черна овчица.
Като камъче все им убива в обувката,
а да знаеха само каква е душица...
Как завива ме с обич в кошмарните нощи,
във ония, в които съм цялата дъжд
и валя, и валя до последна безпомощност,
бряг открила спасителен, в този - грубия мъж.
Как рисува ми весели, смешни картинки -
разкривени човечета... Казва: Виж - аз и ти.
Как разлива се нежност безкрайна в хартийките,
а в очите ми блесват щастливи сълзи.
Нека лош е за тях, не го сменям със друг.
Трън магарешки бил... тяхно си мнение.
Мойто цъфнало трънче, начертало маршрут
във сърцето ми, друго всичко е без значение.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанет Велкова Всички права запазени
