Църквата Света Богородица
(в памет на Радко Радков)
За сбогом прокънтяха чанове
и в черно небесата се обвиха.
Сподавен шепот от мълчания
зад кулисите прошумя и стихна.
Превърнах образите в спомени,
преминах през тегоби и поличби;
тревожни сенки от иконите
тревожно от олтарите надничат.
Събрах горчилката в сълзата ти,
изплакана след дъжд случаен;
духът на мъртвата Византия
в тъгата на руините ридае.
Къде си, Майко Богородице?
Къде децата ти се разпиляха?
Във луд кортеж от луди облаци
след луди ветрове вървяха.
Но виждам те във слепи сънища,
в тропари – пеещи безгласно;
една звезда – самотно зъзнеща –
сред залезите блесна и угасна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ради Стефанов Р Всички права запазени
