Последно убежище
Тази любов е последна! След нея
няма да вкуся представа за мъж!
След тази любов като сън ще дотлея
в облечена с кожа безжизнена пръст;
на сянката сянка, на ехото ехо;
и както цигара се пълни с тютюн,
всяка минута, безмилостно крехка
ще пълня с шейсет единици татул.
След тази любов ще претърся сърцето,
знам, ще опита да скрие от мен
илюзия - отзвук на чувство пресветло,
че пак ще запее вълшебен рефрен.
Ненужни, очите ще пратя в изгнание,
да скитат където задгробният мрак
ще бъде спасение, не изтезание,
че няма да пламнеш в зениците пак.
Думи ще хвърля без жал на бунището,
нека чакалите давят се с тях.
Безмълвия с другите хора ще нищя,
а в мен ще кънти най-чаровният смях.
Тази любов е едничка, Приятелю!
В легендите - Истина. В хляба - солта.
Фар за крушенец. На юга - ятата.
Над тази любов даже аз нямам власт.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
...
