14.04.2009 г., 10:45 ч.

*** 

  Поезия » Бели стихове
673 0 9

За тебе бях една измислица,

а не реален образ в огледалото,

красивата жена със две лица,

която нарушаваше покоя ти

до толкова, че моята повърхност,

блястяща и полирана до блясък,

те заслепяваше, неистово

копнееше да ме накараш

да не съм самата себе  си

и пласт след пласт налагаше ми маски,

които да прикрият реалната ми същност

и затова... внезапно се разчупихме

на малки и несъберими части...

© Камелия Кацарска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??