14 abr 2009, 10:45

*** 

  Poesía » Versos blancos
782 0 9

За тебе бях една измислица,

а не реален образ в огледалото,

красивата жена със две лица,

която нарушаваше покоя ти

до толкова, че моята повърхност,

блястяща и полирана до блясък,

те заслепяваше, неистово

копнееше да ме накараш

да не съм самата себе  си

и пласт след пласт налагаше ми маски,

които да прикрият реалната ми същност

и затова... внезапно се разчупихме

на малки и несъберими части...

© Камелия Кацарска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??