Да беше живот като пищна девойка на Рубенс -
да тече изобилно по вените зрял, пълнокръвен,
а пък той се е свил като празна, изстискана туба
и порязва ръцете със свойте безмилостни ръбове.
То да беше живот като статуя от Ренесанса –
да го гледаш с очи, във които ликуват фонтани,
а пък той ни се води, ни кара, а дава аванси,
със които да можеш успешно Михаля да хванеш.
Де да беше животът подобно Езопова басня –
ти живееш, живееш, а накрая – все има поука.
А пък той че е басня – си е, ала някак негласно
като минеш през него – все така си оставаш неук.
© Елена Биларева Всички права запазени