Да беше ме разбрал поне веднъж,
щях да поискам от теб една зора,
една очаквана усмивка и нежност,
за да съм добра. Да беше се загледал
поне веднъж в очите ми и почувствал
мъката във мен, щях да поискам да ми
дадеш един задъхан ден да ме изгаря,
а без него да съм жадна. Да беше се замислил
поне веднъж над думите, които за стотен
път изричах, бих пожелала да ми дадеш един
самотен залез и топлината, защото самотата
е студена. Да беше ме разбрал...
Но ако сега ме разбереш, в теб нищо няма
да е вече само твое и аз ще си отида мълчаливо!
© Тес Дафне Всички права запазени