Да бях
Да бях
Звезда да бях, когато ме изгубиш,
да се взираш в беззвездното небе,
сълза да бях, та да ме усетиш
по своето помръкнало лице.
Да бях кристал, да бях и перла,
щом ме няма, ти да обеднееш,
да се зарадва друг, когато ме намери,
а ти самотен тук да си живееш.
Да бях и цвете в кристална ваза,
че като увехна, ти да забележиш,
да бях жестока и убийствена зараза,
да можеш с мен в легло да легнеш.
Парфюм да бях и с нежното ухание
да ти напомням за щастливите ни нощи…
Танц да бях, събуждащ в теб желание
и копнеж по любовта ми още.
Уви, жена съм и не ще да бъда
ни звезда, ни летен полъх…
но моля се, когато ме изгубиш,
дори като жена да ме запомниш.
Илияна Дадарова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Или Дадарова Всички права запазени
