Да бях
Да бях
Звезда да бях, когато ме изгубиш,
да се взираш в беззвездното небе,
сълза да бях, та да ме усетиш
по своето помръкнало лице.
Да бях кристал, да бях и перла,
щом ме няма, ти да обеднееш,
да се зарадва друг, когато ме намери,
а ти самотен тук да си живееш.
Да бях и цвете в кристална ваза,
че като увехна, ти да забележиш,
да бях жестока и убийствена зараза,
да можеш с мен в легло да легнеш.
Парфюм да бях и с нежното ухание
да ти напомням за щастливите ни нощи…
Танц да бях, събуждащ в теб желание
и копнеж по любовта ми още.
Уви, жена съм и не ще да бъда
ни звезда, ни летен полъх…
но моля се, когато ме изгубиш,
дори като жена да ме запомниш.
Илияна Дадарова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Или Дадарова Все права защищены
