Водата твоя аз да бъда искам -
на глътки жадно денем да ме пиеш,
а вечер, щом се върнеш вкъщи,
умората си с мене да отмиеш.
И хляба ти насъщен да съм искам -
глада си просто с мен да утоляваш
и в дни на недоимък и безверие
с трохите ми дори да оцеляваш.
Да бъда твоята любима песен,
на ум да ме повтаряш, да не спираш,
и късно вечер в меката постеля
под звуците ми тихо да заспиваш. ...