Да бъда пристан...
Такава се родих - да бъда пристан,
да водя битки с океана разярен
и хиляди години вече корабокрушенци,
разбивали са с трясък саловете си пред мен...
А аз бушувах и разплаквах ветровете,
гасях мощта на морските вълни,
с едничка мисъл и надежда за утеха
на запътилите се към своя бряг души...
И те осъмваха на топлия ми пясък,
лекувах нежно раните им със ръце,
целувах ги, а после тайно ги отпращах
и вярвах, че след мен... ще бъдат със криле...
А ти, Корабокрушенецо, дали когато
случайно се разби във мен като в скала,
прочете във очите ми, че аз единствена
съм пристанът за твоята потънала душа?...
да водя битки с океана разярен
и хиляди години вече корабокрушенци,
разбивали са с трясък саловете си пред мен...
А аз бушувах и разплаквах ветровете,
гасях мощта на морските вълни,
с едничка мисъл и надежда за утеха
на запътилите се към своя бряг души...
И те осъмваха на топлия ми пясък,
лекувах нежно раните им със ръце,
целувах ги, а после тайно ги отпращах
и вярвах, че след мен... ще бъдат със криле...
А ти, Корабокрушенецо, дали когато
случайно се разби във мен като в скала,
прочете във очите ми, че аз единствена
съм пристанът за твоята потънала душа?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мммм Всички права запазени
