Вече на... 62
И тази година отмина.
И тази за мен отлетя.
Обагрила спомени в синьо,
запърха към нови... с крила.
И нека не гаснат очите,
в днешното виждащи път,
да греят и пращат лъчи, те,
избрали мечти, що мълвят,
че времето дар е свободен
за избори как и кога,
брод да открива сред дните,
изписан със веща ръка.
И колкото те са дарени,
да бъдат щастливи сега.
Любовно мечтите да сбъдват!
Да бъде навред Доброта!
© Таня Мезева Всички права запазени