"Да бъде България"
Там, където е заровено кучето,
изравям го, за да вони...!
За да усетят... онези, с обременените мозъци,
и да се погнусят от разкапано мазно...!
Притискам лицето си,
носа и устата си... да не дишам.
Не мога да дишам!
Нямам въздух... във гърдите хрипти.
Само се моля...!
Моля се, Господи!
Покай ги!
Кажи им да слязат от трона.
Толкоз са пагубни в свойто стоене.
Гладът е в душите, после в стомасите...
И съм безсилна,
не мога дори да изхлипам.
Някой друг след мен да почувства.
И да плаче
в кански вой да реве...!
Но е сухо от изплакано в нищо...!
Децата ни тръгват все надалеч...!
И сме мъртви в свойта държава,
останали мъничко... събрани във шепа !
Само... Там, много пред нас
гордо вървели предците ни.
Завещали възторга на Хана:
"ДА БЪДЕ БЪЛГАРИЯ"!!!!
И ни гледат право в очите...
сякаш ни питат какво ще направим,
за да останем потомци!???
Господи... много Те моля
... подай ни ръка!!!!!
Съхрани ни да бъдем
Н А Р О Д!!!!!!
10.10.2008Г.
на Станишев и вървящите в марш с него!
Посветено с гняв!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женина Богданова Всички права запазени
