Да бъде есен
ДА БЪДЕ ЕСЕН
“О, есенен вятър, вълшебен есенен вятър...”
Карлос ПЕЛИСЕР, “Стихове за есенния вятър”
Замръквам пак сред януарски сприи
сред синкавия поанлас безбрежен
на този девствен сняг.
И вихър снежен
приспивна песен в ледни клони вие.
И пролетните ветрове са спомен,
и мит забравен – пролетта зелена;
край мен е неприютно и студено
и бялото се губи в мрак огромен.
А спомням ли си пролетта?
Далече
са утрините слънчеви и топли –
на вятър зимен ледените вопли
до свършека да слушам съм обречен.
На лятото жаравата стопена
не помня вече.
Тя е пепел сива.
Днес ме затрупва зима мълчалива
и пада дълга ледна нощ над мене.
Но да забравя есента – не мога...
Не тая есен с дъждове безкрайни,
а другата – златиста и омайна,
с последната тъй сладка изнемога
на чувствата, узрели най-накрая,
със ветровете, дишащи прохлада,
с измамата, че още с теб сме млади...
О, лято циганско, сезон нетраен
на есента в златистите предели,
о, ветрове на порива последен,
отрекли гордо оня вихър леден,
смразяващ соковете полудели...
Тя, тая златна есен, продължава!
Сред поанласа на снега безбрежен,
сред моя ден, отдавна вече снежен,
не просто продължава – побеждава
и съсъка на вятъра в клонака,
и преспите, които ме притискат,
и оня мрак, пристъпващ все по-близко,
и ледената нощ, която чака...
Вълшебен вятър есенен – не спирай
да ми изпращаш своята прохлада,
да ме залъгваш, че сме още млади,
че в златна есен никой не умира;
не спирай да ми носиш тиха песен
и топъл дъх от циганското лято –
по-сладостно, по-мъдро, по-богато...
Бъди със мене!
И да бъде есен!
© Валентин Чернев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
*с последната тъй сладка изнемога
на чувствата, узрели най-накрая,
със ветровете, дишащи прохлада,
с измамата, че още с теб сме млади...*!!!
Красотата на поетичните слова...!Поздравления и от мен за силното въздеиствие...! -
Есента ми е любим сезон
"Не тая есен с дъждове безкрайни,
а другата – златиста и омайна,
с последната тъй сладка изнемога
на чувствата, узрели най-накрая,
със ветровете, дишащи прохлада,
с измамата, че още с теб сме млади..."
!!!
Благодаря за поезията! -
Приказно!
А ритъмът-сякаш се борят лято и зима и ту единият сезон взема надмощие, ту другият. Аз така го усетих.
Поздрави! -
Благодаря на всички. Явно днес, кой знае защо, не можем да публикуваме. Желая хубава вечер и бистри сънища...,
-
Невероятно стихотворение!Много различно, много образно и живо.
-
Хубаво стихотворение!Поздравления Валентин!
-
на чувствата, узрели най-накрая,
със ветровете, дишащи прохлада,
с измамата, че още с теб сме млади...
Докосващо и мъдро! -
Благодаря за удоволствието!
-
Поклон пред перото ти поете!
-
За Есента, която побеждава и вятъра, и преспите, и мрака на настъпващата ледена нощ – все образи-символи на приближаващия край.
Но тази златна Есен със своето циганско лято, запазила дъх от отминалите сезони, е богата със зрялата мъдрост на едно човешко битие.
Сезон на равносметката, която тонизира жизнените сили у човека.
И нека продължава!
Един по-различен стих за Есента, която и аз обичам, защото внася спокойствие и мекота в дните ми.
Радвам се, че прочетох, Северянино!
Поздрави! -
Благодаря за поезията!
-
Ех... голям поет си, бат Вальо, голям! Душичката ми затрепера докато четях... поклон!
-
Есента ми е любим сезонБлагодаря за красотата!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Дарба е! - да лееш думите, с които рисуваш!...
Много благодаря!