Да бъде есен
ДА БЪДЕ ЕСЕН
“О, есенен вятър, вълшебен есенен вятър...”
Карлос ПЕЛИСЕР, “Стихове за есенния вятър”
Замръквам пак сред януарски сприи
сред синкавия поанлас безбрежен
на този девствен сняг.
И вихър снежен
приспивна песен в ледни клони вие.
И пролетните ветрове са спомен,
и мит забравен – пролетта зелена;
край мен е неприютно и студено
и бялото се губи в мрак огромен.
А спомням ли си пролетта?
Далече
са утрините слънчеви и топли –
на вятър зимен ледените вопли
до свършека да слушам съм обречен.
На лятото жаравата стопена
не помня вече.
Тя е пепел сива.
Днес ме затрупва зима мълчалива
и пада дълга ледна нощ над мене.
Но да забравя есента – не мога...
Не тая есен с дъждове безкрайни,
а другата – златиста и омайна,
с последната тъй сладка изнемога
на чувствата, узрели най-накрая,
със ветровете, дишащи прохлада,
с измамата, че още с теб сме млади...
О, лято циганско, сезон нетраен
на есента в златистите предели,
о, ветрове на порива последен,
отрекли гордо оня вихър леден,
смразяващ соковете полудели...
Тя, тая златна есен, продължава!
Сред поанласа на снега безбрежен,
сред моя ден, отдавна вече снежен,
не просто продължава – побеждава
и съсъка на вятъра в клонака,
и преспите, които ме притискат,
и оня мрак, пристъпващ все по-близко,
и ледената нощ, която чака...
Вълшебен вятър есенен – не спирай
да ми изпращаш своята прохлада,
да ме залъгваш, че сме още млади,
че в златна есен никой не умира;
не спирай да ми носиш тиха песен
и топъл дъх от циганското лято –
по-сладостно, по-мъдро, по-богато...
Бъди със мене!
И да бъде есен!
© Валентин Чернев All rights reserved.
