ДА БЪДЕМ "ЛОШИ"
Автори:
Романтик (Христо Костов) и
Jane_d (Деси Инджева)
Разбойнико, бъди със мене "лош",
развързвай сънищата ми до лудост
и страст разпалвай във разкош,
стенания, изляти от безлунност.
Дъха вземи от жарките ми устни,
изпивай медния, горещ нектар
от сладостност, целувките ми вкусни,
със ласката си запали пожар....
Превземи ме като древна крепост,
разбий стените ми, сковани от тъга,
даже да е с дива... жадна ярост,
запали ме с огнедишаща негА...
Приласкай ме с нежната усмивка,
излекувай с чувства раните ми ти
и следи от белезите... заличи ги,
във забрава луда, цяла ме вземи.
Утеши ме, неусетно с полъх
на ухание безбрежно, песента,
да звучи звънливо-нежна струна
и изтрие всяка глътка самота...
Ще бъда с тебе „ лош", но не в съня ти,
до лудост в страст ще те разпаля,
в стенанията ти ще облека нощта
и от целувките ми ще изгаряш.
Дъхът от жарките ти устни
ще го изпия... като буйно вино
и „ подивял" от ласки, ще те сътворя,
догонващ времето, без теб отминало.
Превземам те! Разбивам, приласкавам,
лекувам с чувства, утешавам...
в забрава луда ще те понеса,
тъгата ти с любов ще заличавам.
Ухание безбрежно. Полъх. Есен.
Звучи звънливо струна нежна.
Сърце в сърце напява песен,
родена в нашите копнежи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
