Не си ли искал да бъдеш дете,
да тичаш безволен, безвихрен,
да питаш със поглед наивен -
какво ме очаква в света?
Не си ли искал да бъдеш луна,
тишина и покой,
човек и мъченик на света,
господар на свойта съдба.
Не си ли искал да бъдеш сълза,
от радост да бъдеш изплакана,
от срам да бъдеш потисната,
кристално чиста - просто сълза.
Не си ли искал да бъдеш любов,
тъй силна и като огън гореща,
да пламнеш от първия миг -
от първия миг на нашата среща.
25.07.2007г.
© Радосвета Петрова Всички права запазени