17.08.2019 г., 15:01

Да Бъдеш Човек

985 0 0

 

 

Да бъдеш човек трудно е, знам,

Да бъдем над всички приоритет е голям,

но дори да постигнем втората строфа,

Дали ще постигнем целта си дълбока.

 

Целта е скрита-дълбоко, във всеки от нас,

Тя спокоиствие носи и с мир допринася,

В това да живеем и благодарни да бъдем.

С усмивка и обич, и все така да се трудим.

 

Да бъдем ний хора,в това е целта,

Не с материално красиви неща.

Или власт над други, да имаме ний,

С етикети и примери,дори и сравнения,

От дивото до града и обратно.

 

Кое е е по-чисто, естествено и по-рядко.

Да бъдем животни в природа една,

Или хора развалящи рая на тая Земя.

Хора с цели, а те в замяна,

потъпкващи сърца,души,дори видове.

 

За удобство, пари и материални блага.

Кой е добрият и определението къде е

Има ли смисъл в тази съдба,

Да помагаш на себе си, без да има

Нищо друго цена.

 

Всеки сам избора има,разбиране,

В живота много разклония идват,

Доброто за един лошо е,за другия не,

Гледната точка винаги 3 страни ще има.

Моята,твоята и тази на истината една.

 

Стих в проза или проза в стиха,

За човека,алчността и една друга порода,

От хора-изчезнали или връщащи се от ретро 

да бъдат отново на мода.

 

Парите,репутацията или да бъдеш във всяка уста,

За тяло,външност или нова кола.

Пример един само ще дам.

И приключвам тази неразбираема проза.

 

Каква кола имаше Дядо Добри,

С дългата бяла брада,

В каква къща живееше стареца, живял над 100 лета,

В кой учебник се записа ангела останал в нашите сърца?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоимен Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....