17 авг. 2019 г., 15:01

Да Бъдеш Човек

988 0 0

 

 

Да бъдеш човек трудно е, знам,

Да бъдем над всички приоритет е голям,

но дори да постигнем втората строфа,

Дали ще постигнем целта си дълбока.

 

Целта е скрита-дълбоко, във всеки от нас,

Тя спокоиствие носи и с мир допринася,

В това да живеем и благодарни да бъдем.

С усмивка и обич, и все така да се трудим.

 

Да бъдем ний хора,в това е целта,

Не с материално красиви неща.

Или власт над други, да имаме ний,

С етикети и примери,дори и сравнения,

От дивото до града и обратно.

 

Кое е е по-чисто, естествено и по-рядко.

Да бъдем животни в природа една,

Или хора развалящи рая на тая Земя.

Хора с цели, а те в замяна,

потъпкващи сърца,души,дори видове.

 

За удобство, пари и материални блага.

Кой е добрият и определението къде е

Има ли смисъл в тази съдба,

Да помагаш на себе си, без да има

Нищо друго цена.

 

Всеки сам избора има,разбиране,

В живота много разклония идват,

Доброто за един лошо е,за другия не,

Гледната точка винаги 3 страни ще има.

Моята,твоята и тази на истината една.

 

Стих в проза или проза в стиха,

За човека,алчността и една друга порода,

От хора-изчезнали или връщащи се от ретро 

да бъдат отново на мода.

 

Парите,репутацията или да бъдеш във всяка уста,

За тяло,външност или нова кола.

Пример един само ще дам.

И приключвам тази неразбираема проза.

 

Каква кола имаше Дядо Добри,

С дългата бяла брада,

В каква къща живееше стареца, живял над 100 лета,

В кой учебник се записа ангела останал в нашите сърца?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоимен Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...