11.03.2007 г., 14:53

Да дишам!

Поезия

679 0 4

Тежи ми най-много въздуха,
когато я пъдя...
свободата ми!
Но е толкова глуха
и се задавям с писъци.
... дробовете ми,
сякаш прилични на
овъглената кристална захар
по неизмити чинии.
Една добра домакиня
никога не оставя
тлеещи въглени...
И съм все бързаща,
изморена,задъхана.
Лъжите ти отново са
пресолени!...
Истините прозират
изпод бримки...
от чорапогащници,
но са толкова трудни
за... казване!
Сякаш биха изгорили
дробовете ти от раз,
по-бързо от цигарени...
димни завеси.
Време нямах и аз
да измия захарта от чиниите.
...
Имах нужда само
от една прегръдка,
дори и заробваща -
в окови от сънища,
за да мога да
дишам отново!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

eddie (Ивайло Яков)

Хубаво е, много образно

2007-03-11T21:51:28+02:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Много ми хареса!

2007-03-11T17:02:53+02:00
kaziyka (Мирослава Грозданова)

Понякога чакаме отговори,без да задаваме въпроси...а те са част от неказаните истини...

2007-03-11T16:52:29+02:00
Ружена (Ружена)

Истините могат да бъдат много трудни за казване,за мен е много важно душата ми да не се измъчва в недоизказаност.Желая ти да получиш глътката въздух и да дишаш отново ...Докосващ стих,хубав.

2007-03-11T16:10:40+02:00