kaziyka (Мирослава Грозданова)
100 348
11 mar 2007, 14:53

Да дишам! 

  Poesía
558 0 4
Тежи ми най-много въздуха,
когато я пъдя...
свободата ми!
Но е толкова глуха
и се задавям с писъци.
... дробовете ми,
сякаш прилични на
овъглената кристална захар
по неизмити чинии.
Една добра домакиня
никога не оставя
тлеещи въглени...
И съм все бързаща,
изморена,задъхана.
Лъжите ти отново са
пресолени!...
Истините прозират
изпод бримки...
от чорапогащници,
но са толкова трудни
за... казване!
Сякаш биха изгорили
дробовете ти от раз,
по-бързо от цигарени...
димни завеси.
Време нямах и аз
да измия захарта от чиниите.
           ...
Имах нужда само
от една прегръдка,
дори и заробваща -
в окови от сънища,
за да мога да
дишам отново!...

© Мирослава Грозданова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво е, много образно
  • Много ми хареса!
  • Понякога чакаме отговори,без да задаваме въпроси...а те са част от неказаните истини...
  • Истините могат да бъдат много трудни за казване,за мен е много важно душата ми да не се измъчва в недоизказаност.Желая ти да получиш глътката въздух и да дишаш отново ...Докосващ стих,хубав.
Propuestas
: ??:??