Да имах дарбата да те възпея
Да имах дарбата да те възпея,
едва ли ще повярват на това.
Навярно ще си кажат, че живея
в илюзии извън реалността.
А тя – реалността - е точно тука,
в пределите на чистата любов,
останалото - всичко е разруха,
която гине и не дава плод.
Но как да ми повярват те, когато
ги злобата и користта души,
превърнали живота си във блато,
а любовта, прокудена, кръжи?
- Не ме възпявай в рими и куплети!
Душата ми за тебе цяла свети.
едва ли ще повярват на това.
Навярно ще си кажат, че живея
в илюзии извън реалността.
А тя – реалността - е точно тука,
в пределите на чистата любов,
останалото - всичко е разруха,
която гине и не дава плод.
Но как да ми повярват те, когато
ги злобата и користта души,
превърнали живота си във блато,
а любовта, прокудена, кръжи?
- Не ме възпявай в рими и куплети!
Душата ми за тебе цяла свети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
