...да избяга...
за малко да избяга,
поне за кратко
да го няма...
Да щракне с пръсти ей така
и край на действителността
да сложи със това.
За всичко в нея да забрави,
да забрави и за него тя.
За миг поне да спре
да го преследва постоянно,
а той да страда непрестанно.
Всички спомени да заличи
и от миналото мрачно
нищо да не си личи.
Да избяга надалече
и друг човек да бъде,
тогава никой няма вече
в лицето му да му повтаря
какво направил е
и какво да прави.
Да бъде той свободен;
да няма и следа от това,
което го кара
неистово да бяга.
Но дали тогава
ще поиска в реалността си
да се върне,
от която иска той сега
незабавно да си тръгне?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Адамова Всички права запазени
