Не всеки иска му се
за малко да избяга,
поне за кратко
да го няма...
Да щракне с пръсти ей така
и край на действителността
да сложи със това.
За всичко в нея да забрави,
да забрави и за него тя.
За миг поне да спре
да го преследва постоянно,
а той да страда непрестанно.
Всички спомени да заличи
и от миналото мрачно
нищо да не си личи.
Да избяга надалече
и друг човек да бъде,
тогава никой няма вече
в лицето му да му повтаря
какво направил е
и какво да прави.
Да бъде той свободен;
да няма и следа от това,
което го кара
неистово да бяга.


Но дали тогава
ще поиска в реалността си
да се върне,
от която иска той сега
незабавно да си тръгне?...