Да изгряват слънца
Посветено на двама млади, непознати влюбени.
Ти гледаш след нея смирено и влюбен,
в очите ти целият свят се побрал,
умът е зает само с образа свиден…
до вчера на топчета беше играл.
Но вече си мъж. И целувките парят
невинните устни, а очите бодат
снагата на милата, погледа ваят,
сърцата на двама ви лудо туптят.
Изчезва във мрака. А тъй ти се иска
в косата ù нежно ръка да вплетеш,
и тялото крехко до теб да притискаш,
нощта да не свършва, в любовен метеж…
А стъпките нейни завиват и ето,
след малко изчезва тя, вдън тъмнина,
до утре душата ти бедно е ехо…
Отивай си, нощ! Да изгряват слънца!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
