Да изпиеш любовта
Да изпиеш любовта
Измервам я в счупени чаши
и в изгреви - много далечни,
в омачкани, бели чаршафи,
във спуснати плътно завеси!
Изпивам я глътка по глътка
(в бутилката малко остана).
От снимката споменът казва,
че имало някога двама...
Чета я съвсем като книга,
разлиствам я дреха по дреха
и сякаш от там ми намига
една грозновата утеха.
Рисувам я само по прашки
и нежно разкъсвам плътта ù...
Запазих си в ъгъла прашен
последния стон от страстта ù!
Изпях я по старите кръчми -
фалшиво, но иначе с чувство.
Доливам последната чаша...
Да изпиеш любовта е изкуство!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
