6.12.2010 г., 12:10

Да живеем днес

1.1K 0 11

И аз,

по примера на Веси, на Жарава,

от днес реших, че ще живея за мига.

 

И да пропадне цялата държава,

на мене от това какво ми става?

Нали ще стане утре, а не днес?

 

Във този свят лъжлив

не заслужава

човек да бъде честен и правдив!

Той както и колана си да стяга,   

наоколо щом всички гяволуват,  

не го очаква друго, освен срив!

 

И гърци, и ирландци …

Вся Европа,

хитрували са без морал и чест!

Каквото е могло –

да се открадне и изкльопа! 

А утре – да го плаща който ще!

 

Пък и България,

макар по-плахо,

и тя я кара на бюджетен дефицит.

Което значи –

да ядем на вересия,

а поколенията ще платят!

 

Изхвърлям

всички грижи на буклука!

Към бъдещето нямам интерес.

Какво ще става утре – не ми пука!

Девизът ми е: “Да живеем днес!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изцяло подкрепям позицията Ви и бих искала да го направя с едно мое стихотворение,но за жалост ще стане утре!Браво!
    В подкрепа гражданската позиция на Ангар



    Във този свят на алчност и лъжи,

    на безчовечност и необяснима ярост

    изгубиха се чистите души,

    от красотата нищо не остана.



    Във този свят на атомни безумия,

    пари и власт и тирания,

    дали не е Великата Илюзия,

    която толкова човеци е обсебила?



    Защо тъмата над земята

    разстила свойте пипала

    и в хората я няма вярата

    да се борят за свойта свобода?



    Защото няма Ботев -

    народа си да призове

    и няма го Бенковски

    четата във бой да поведе.



    Дали във този век

    за някои - на лукс и на бижута скъпи,

    ще се намери някакъв човек

    на пиедестала на герой да стъпи?



    Да се бори за народа, бедния,

    потънал в нищета, мизерия,

    обезверен, отчаян, гладен

    и чудещ се кой път да хване...
  • Белла, наистина ли мислиш, че стихотворението трябва да се възприема и се възприема буквално? И че то е похвално, а не гневно и осъдително? То трябва да се възприема, както ВаняИ го е възприела! Или и коментарът на Раденко не е хумористично-сатиричен, а изразява истинските му мисли и истинската му същност?
    Мнението ми за външните дългове е изказано и в стихотворението ми "Шест армии" (армиите, които народът ни трябва да издържа:едната армия - крадци грабители; и втора армия - от охранители; - а третата: изпечени мошеници; четвъртата - охранени свещеници; и пета армия - от безработни.А има си и армия, която изпращаме по мисии на НАТО):

    "Народе мой, и на ушите си да се изправиш,
    с шест армии - не можеш да се справиш!
    И няма двата края как да свържеш,
    освен със заеми да ги издържаш.
    И ти го правиш! Без да разумяваш,
    че в робство и децата си продаваш!"

    Освен, ако по примера на гърци и ирландци /а според един професор, който гледах по ТВ, такова е положението и в Италия, и във Франция, само дето техните балони още не са се спукали, но непременно предстои да се спукат и ни очаква още по-ужасна криза/, не смятаме че тези дългове никога няма да се връщат.
  • Не натягай се, поете!
    Наслади се на мига,
    че животът не е цвете -
    майната му на дълга!

    Поздрав за отворената рана!
  • Скъпа Белла, справедливият ти гняв ме изпълни със задоволство и надежда, че не всичко е изгубено,докато има хора като теб, но...това, което е написал Ангар е САТИРА! Прекрасна, убийствена сатира и небива да се приема дословно, че това е истинската позиция на автора.В такъв аспект са аплодисментите и на Рудин.Мисля, че е така защото лично го познавам.В този аспект са и моите, моите аплодисменти към това стихотворение, защото самата аз понякога пиша подобни неща и знам за какво става въпрос.Както виждаш, принципни различия наистина няма,а твоята реакция само доказва, че Ангар си е свършил добе работата и слава богу, че има хора като теб, така чувствителни и непринудени в реакциите.Поздрав и за двама ви!
  • Насладих се на чудесната ти гражданска лирика и позиция! Учудвам се, че аз не съм написал преди теб това стихо! Бъди!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...