Да живеем днес
И аз,
по примера на Веси, на Жарава,
от днес реших, че ще живея за мига.
И да пропадне цялата държава,
на мене от това какво ми става?
Нали ще стане утре, а не днес?
Във този свят лъжлив
не заслужава
човек да бъде честен и правдив!
Той както и колана си да стяга,
наоколо щом всички гяволуват,
не го очаква друго, освен срив!
И гърци, и ирландци …
Вся Европа,
хитрували са без морал и чест!
Каквото е могло –
да се открадне и изкльопа!
А утре – да го плаща който ще!
Пък и България,
макар по-плахо,
и тя я кара на бюджетен дефицит.
Което значи –
да ядем на вересия,
а поколенията ще платят!
Изхвърлям
всички грижи на буклука!
Към бъдещето нямам интерес.
Какво ще става утре – не ми пука!
Девизът ми е: “Да живеем днес!”
© Ангел Чортов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Белла, наистина ли мислиш, че стихотворението трябва да се възприема и се възприема буквално? И че то е похвално, а не гневно и осъдително? То трябва да се възприема, както ВаняИ го е възприела! Или и коментарът на Раденко не е хумористично-сатиричен, а изразява истинските му мисли и истинската му същност?
Мнението ми за външните дългове е изказано и в стихотворението ми "Шест армии" (армиите, които народът ни трябва да издържа:едната армия - крадци грабители; и втора армия - от охранители; - а третата: изпечени мошеници; четвъртата - охранени свещеници; и пета армия - от безработни.А има си и армия, която изпращаме по мисии на НАТО):
"Народе мой, и на ушите си да се изправиш,
с шест армии - не можеш да се справиш!
И няма двата края как да свържеш,
освен със заеми да ги издържаш.
И ти го правиш! Без да разумяваш,
че в робство и децата си продаваш!"
Освен, ако по примера на гърци и ирландци /а според един професор, който гледах по ТВ, такова е положението и в Италия, и във Франция, само дето техните балони още не са се спукали, но непременно предстои да се спукат и ни очаква още по-ужасна криза/, не смятаме че тези дългове никога няма да се връщат. -
Не натягай се, поете!
Наслади се на мига,
че животът не е цвете -
майната му на дълга!
Поздрав за отворената рана! -
Скъпа Белла, справедливият ти гняв ме изпълни със задоволство и надежда, че не всичко е изгубено,докато има хора като теб, но...това, което е написал Ангар е САТИРА! Прекрасна, убийствена сатира и небива да се приема дословно, че това е истинската позиция на автора.В такъв аспект са аплодисментите и на Рудин.Мисля, че е така защото лично го познавам.В този аспект са и моите, моите аплодисменти към това стихотворение, защото самата аз понякога пиша подобни неща и знам за какво става въпрос.Както виждаш, принципни различия наистина няма,а твоята реакция само доказва, че Ангар си е свършил добе работата и слава богу, че има хора като теб, така чувствителни и непринудени в реакциите.Поздрав и за двама ви!
-
Насладих се на чудесната ти гражданска лирика и позиция! Учудвам се, че аз не съм написал преди теб това стихо! Бъди!
-
Вярвам че съм те разсмял, Жарава – защото измених, изкарикатурих смисъла на твоя девиз. Не ми се сърди, макар да се позовах на тебе, твоят девиз има друг и положителен смисъл, а стихотворението ми е сатира. И ти си права, Ева 55, че не звучи гордо, а звучи срамно. И ти си права, Цветелина, че нищо не правим, но какво и можем да направим, освен да си говорим? И ти си много права, Анита, и ти - Илко. Само Андромаха не е много права, ако е искала да каже, че светът не ни влияе. Да, ние можем да сме честни и правдиви и въпреки него, но много по-трудно е да си честен сред нечестни – тогава изглеждаш глупак и ставаш жертва.
И на тебе, Ена, благодаря за възклицателните, а най-много се зарадвах на Великата Ники – че й е било интересно! И честит имен ден, Ники! -
!!!
-
хахахах тук е много интересно
-
А така, какво да ти пука, то и без това ще си стане.
))))
-
Трябва да се живее днес, защото утре може и да ни няма. А това, за което пишеш - ние сме напълно независими - нищо не зависи от нас. Пак ще крадат, независимо дали сме угрижени или не. След като не правим нищо, а просто сме угрижени... робът си е роб.
-
не ме разсмя...не звучи гордо...!!!
"Пък и България,
макар по-плахо,
и тя я кара на бюджетен дефицит.
Което значи –
да ядем на вересия,
а поколенията ще платят!"
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
В подкрепа гражданската позиция на Ангар
Във този свят на алчност и лъжи,
на безчовечност и необяснима ярост
изгубиха се чистите души,
от красотата нищо не остана.
Във този свят на атомни безумия,
пари и власт и тирания,
дали не е Великата Илюзия,
която толкова човеци е обсебила?
Защо тъмата над земята
разстила свойте пипала
и в хората я няма вярата
да се борят за свойта свобода?
Защото няма Ботев -
народа си да призове
и няма го Бенковски
четата във бой да поведе.
Дали във този век
за някои - на лукс и на бижута скъпи,
ще се намери някакъв човек
на пиедестала на герой да стъпи?
Да се бори за народа, бедния,
потънал в нищета, мизерия,
обезверен, отчаян, гладен
и чудещ се кой път да хване...