Да кажа ли молитва

и свел глава, да се надявам

надеждата ми да не литва,

а в себе си да я тая и съхранявам?

Дали ще ми помогне Бог,

когато сам аз се затруднявам?

В живота, толкова жесток,

понякога и Господ подминавам.

Дали на вяра да се уповавам,

нали за туй копней сърцето,

или някак си да поминавам,

не търсещ помощ от небето?

Започнах вече да се уморявам

от целия несигурен вървеж,

но не е време да се примирявам,

а да запазя жив своя копнеж.

Но пътя, аз не се съмнявам,

ще имам сили с Бог да го премина.

Просто не трябва да го подценявам,

а да вярвам, че го има.

                                         27.10.2005