30.06.2010 г., 21:59

Да, луди сме – като Джордано Бруно

1.8K 0 9

Знай - този  свят  не жали пеперудите

на нашите  несбъднати  мечти,

затуй и  често казват  ни,  че  луди сме,

задето  все около  кладите  кръжим...

 

Да,  луди сме –  като  Джордано  Бруно,

що  виждаше  сред  мрака  Светове –

и  бързаме  да кажем  и  на  другите...

И  затова по кладите  горим.

 

За дързостта пред  всички  да твърдим,

че срещаме   се  в будните  си  сънища

със  други  като  нас... И че летим.

 

 

Превръщаме  се грубо  в Слънца  мънички,

разпръскваме искрици  сред нощта

и щом ни  стъпчат, ни  превръщат  в  друмища.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Ценев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...