Знай - този свят не жали пеперудите
на нашите несбъднати мечти,
затуй и често казват ни, че луди сме,
задето все около кладите кръжим...
Да, луди сме – като Джордано Бруно,
що виждаше сред мрака Светове –
и бързаме да кажем и на другите...
И затова по кладите горим.
За дързостта пред всички да твърдим,
че срещаме се в будните си сънища
със други като нас... И че летим.
Превръщаме се грубо в Слънца мънички,
разпръскваме искрици сред нощта
и щом ни стъпчат, ни превръщат в друмища.
© Кирил Ценев Всички права запазени