Далеч си ти от мене,
но това в мене смут не буди,
и вечност бихме дали за един миг сплотен,
в бляновете свои, един за друг, винаги да бъдем.
В утрините в здрача тъжен,
в миража свой, визирам силуета твой,
образът ти нежен и така желан,
като чувство самотно се поражда от жарта.
Да ме чакаш! Аз ще дойда, но ще е заобиколно,
през заблуди или сбъднати мечти.
Да ме чакаш! Вярвам, че ще успея.
Животът с теб, няма да позволя да ме отмине. ...