Далеч си ти от мене, 

но това в мене смут не буди,

и вечност бихме дали за един миг сплотен,

в бляновете свои, един за друг, винаги да бъдем.

В утрините в здрача тъжен,

в миража свой, визирам силуета твой,

образът ти нежен и така желан,

като чувство самотно се поражда от жарта.

Да ме чакаш! Аз ще дойда, но ще е заобиколно,

през заблуди или сбъднати мечти.

Да ме чакаш! Вярвам, че ще успея.

Животът с теб, няма да позволя да ме отмине.

Никога преди не съм се осмелявал да ти кажа,

но, мила, ти сърцето ми отдавна завладя,

накара ме да повярвам в легенда свята,

да се осланям в любовта ти сладка.