Да ме гаси с дъжда си небето (посветено)
Като мълния
избрала самотно дърво,
ти се втурна в сърцето ми.
Остана едно почерняло стебло
и до
моя край -
да ме гаси с дъжда си небето.
Ще се вият безкрайни пътеки
и на свойте кобилици
ще носят кошòве със обич.
На любов
да робувам
се моля,
на любов, макар и с измислици.
Да побеждава, може го всеки!
А любовта се нуждае от роби.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Манолов Всички права запазени
