Да ме намериш
в паяжината на дните
пропити с дъжд,
мъгли
и студ.
Загубих се
сред
тишината на сълзите,
която
ме взриви ,
като барут...
Отчаях се
без
топлото ти рамо,
без
споделената прегръдка
във нощта...
Да те очаквам
ми
остана
само..
Да ме намериш..
утрото ти завеща...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Василева Всички права запазени
