Sep 26, 2006, 4:08 PM

Да ме намериш

  Poetry
898 0 12
Потънах
в паяжината на дните
пропити с дъжд,
мъгли
и студ.
Загубих се
сред
тишината на сълзите,
която
ме взриви ,
като барут...
Отчаях се
без
топлото ти рамо,
без
споделената прегръдка
във нощта...
Да те очаквам
ми
остана
само..
Да ме намериш..
утрото ти завеща...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...