13.08.2006 г., 22:38

Да ме убиеш

887 0 3
Във всеки долен поглед омразата гори.
Как си копнял душата ми да убиеш!
Не с думи, със стрели ранявай - да боли,
с кръвта ми съвестта си да измиеш.


Ще ти позволя, ако можеш да ме хванеш.
Хвани дъха на издъхващата светлина,
вятъра ми подивял да изпревариш,
в непристойна смърт да намериш красота.


Изгревът пурпурен облей в тъмнина,
питай болката как оковава
свободата в отровна самота.
Убий ме щом можеш тогава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепп Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...