Любовта си той
изразяваше чрез присмех.
Смееше ми се за
разрошената коса
намачканото крачолче
и за истеричния смях.
Сега, когато го няма
роша косата си
мачкам крачолчето,
смея се истерично …
Докато не осъзная, че
вече няма кой ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация