5.04.2008 г., 18:25

Да можех

724 0 5
Да можех болката ти аз да взема
със радост, сине, знай, ще я приема.

Да можех аз, щом само те прегърна
и здравето ти пак при теб да върна.

Да можех болестта ти със наслада
да я захвърля във горяща клада.

Да можех да те излекувам със милувка
или пък само с майчина целувка.

Да можех, рожбо, но не мога
и моля се на хората и Бога -

детенцето ми, моля ви, спасете
и здраво пак при мене го върнете.

Посветено е на всички майки с тежко болни деца

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Морарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...