5.04.2008 г., 18:25

Да можех

720 0 5
Да можех болката ти аз да взема
със радост, сине, знай, ще я приема.

Да можех аз, щом само те прегърна
и здравето ти пак при теб да върна.

Да можех болестта ти със наслада
да я захвърля във горяща клада.

Да можех да те излекувам със милувка
или пък само с майчина целувка.

Да можех, рожбо, но не мога
и моля се на хората и Бога -

детенцето ми, моля ви, спасете
и здраво пак при мене го върнете.

Посветено е на всички майки с тежко болни деца

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Морарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...