Да не накуцва вече любовта ни
Да не накуцва вече любовта ни
Струва ми се, че те губя.
Изчезваш.
Обезпокоително.
А може би е незначително?
Но няма ги обувките ти с дни,
а ризите ти гладят се сами,
преди да стана сутрин -
отчайващо и подозрително, нали?
Но днес ютията е още топла
и някак действа ми окуражително.
Все още рошава и неизмита,
откривам ти следите в кухнята -
горещи са!
Стремително се втурвам в коридора -
няма те!
Но по ъглите, слава Богу,
намирам, изумена,
цели две забравени милувки
и една тъй търсена,
отдавна липсваща целувка.
Добре, че още пазя еша ѝ,
си казвам облекчено -
да не накуцва вече любовта ни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Всички права запазени
