Да не накуцва вече любовта ни

16 oct 2007, 8:57

Poesía

855 0 2

Да не накуцва вече любовта ни

Струва ми се, че те губя.

Изчезваш.

Обезпокоително.

А може би е незначително?

Но няма ги обувките ти с дни,

а ризите ти гладят се сами,

преди да стана сутрин -

отчайващо и подозрително, нали?

Но днес ютията е още топла

и някак действа ми окуражително.

Все още рошава и неизмита,

откривам ти следите в кухнята -

горещи са!

Стремително се втурвам в коридора -

няма те!

Но по ъглите, слава Богу,

намирам, изумена,

цели две забравени милувки

и една тъй търсена,

отдавна липсваща целувка.

Добре, че още пазя еша ѝ,

си казвам облекчено -

да не накуцва вече любовта ни.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.