18.07.2021 г., 19:56

Да ни има

394 0 2

Вървя до теб по пясъка влажен

с всяка стъпка растат ми криле

Ти…с костюма си  достолепен и важен

Аз…с одухотворено от радост лице

 

Как достигнахме след толкоз години

да ни има,  да се държим за ръце

да се попиваме жадно с очи,

да се прегръщаме с любов и сърце

 

Рецепта не спазвахме, нито съвети

всяка хапка житейска  деляхме на две

Вървяхме с мечтите си, не със късмета

и  никой, и нищо,  не можа да ни спре

 

Вярвам във теб, вярваш във мен,

това  доведе  ни  до  днешния  ден ,

а душите ни два пламъка слети

разпалват пожар от любов сътворен

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...