Jul 18, 2021, 7:56 PM

Да ни има

  Poetry
391 0 2

Вървя до теб по пясъка влажен

с всяка стъпка растат ми криле

Ти…с костюма си  достолепен и важен

Аз…с одухотворено от радост лице

 

Как достигнахме след толкоз години

да ни има,  да се държим за ръце

да се попиваме жадно с очи,

да се прегръщаме с любов и сърце

 

Рецепта не спазвахме, нито съвети

всяка хапка житейска  деляхме на две

Вървяхме с мечтите си, не със късмета

и  никой, и нищо,  не можа да ни спре

 

Вярвам във теб, вярваш във мен,

това  доведе  ни  до  днешния  ден ,

а душите ни два пламъка слети

разпалват пожар от любов сътворен

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...