Да обичаш

                                       ДА ОБИЧАШ

                           Измислих ли те? -

                           или там някъде те има,

                           или във сънищата ми идваш

                           и със ветреца в зората си отиваш?

                          Знам, че някъде си,

                          защото липсва ми

                          разходката във парка

                          и алеята криволичеща

                          със вековните дървета...

                         Знам, че някъде си,

                         защото си ми светлинката

                         в тъмната гора, уморена

                         след дълъг път в нощта...

                        Ще те търся -

                        като гургулица своите деца,

                        ще те търся -

                        във ветровете, разпалващи огъня,

                       ще те търся -

                       в капчиците на дъжда,

                       освежаващи ефира...

                       Ще те търся -

                       защото си ми  маякът в океана,

                       що вълните в него се разбиват...

                       Дори накрая на света -

                      на някой самотен остров,

                      ще те открия... 

                      И от бутилката във водата,

                      с най-любвеобилните слова,        

                     и духът ми отвътре освободен

                     ще обвие тялото ти 

                     и теб във плен...

                     Ще те открия,

                    защото знам, че те има

                    и блаженството с теб

                    ще прероди се

                    в най-съкровено...

                    Ще те намеря,

                    защото ценя живота, моя,

                    а твоя... безценен е за мен!

                   Знам, ще те намеря,

                   дори и в друго измерение...

                   а не в обикновения календарен ден...