3 024 резултата
Ако вчера се беше обадил,
щях да размисля,
И в теб да притихна.
Може би не съвсем цяла,
но сигурна, че те обичам. ...
  30 
Къде останаха нежните ръце на красотата
усмивката на слънчевите дни
и белите цветя на тихите ми нощи
Къде останаха ръцете ми
и кадифените движения на пръсти ...
  64 
Нощта -
разкъсана дреха,
се свлече в краката ми.
Със студена кама
ме прониза ...
  84 
Искам да говоря със пръстта
със коравата и суха пръст
със безплодната и уморена от очакване
със отхвърлената, запустяла,
набедена за ненужна пръст. ...
  95 
Летеше бялата птица на надеждата...
крилата и рисуваха - сърца от обич
в кристално синьото небе...
Но от засада...ловец прицели се в нея
опъна тетивата на лъка и стрелата полетя! ...
  122 
Книга 6 Рожен или Резултатът глава 4
Това е отрязък от Времето, който ние Градим и Разграждаме!
Бреговете на Дунава съхнат...
Корабите тотално са спряли!
На 63% Европа се е Задъхала... ...
  66 
Те
са винаги с нас.
Спомен –
и сълзи,
и веселие, ...
  102 
Утре ще отмине бързо печалта̀ ти,
утре няма да ме посетиш в дома –
ще намериш друг във вечните блага,
и градините ще са празни тогаз...
  67 
Колко красиво се усмихваш
мисля, че това си ти
докосваш сърцето ми, усещам го а ти?
Ти си красива във всяко едно отношение
Струва си да те имам цял живот ...
  101 
намерих те
но ти не беше вече
изплаках сърце
нозе покосих
ласките спомних ...
  153 
Тя тръгна да изкачва планина
Нозете боси, гола бе душата
Вървя, не сведе и за миг глава,
Не се предаде и не се уплаши.
По хълмовете стръмни заваля ...
  114 
Не всичко с думи, зная,
се описва,
но аз опитвам все
и се старая.
Не съм очаквал, ...
  195 
когато ми е лятно
слънцето в мен не отслабва
и не спира туристите
да събират музика
и ...
  87 
Подай ми залък смисъл.
Изяж ми къшея любов.
Изпий ми жадното море.
Извикай в жизнен пристъп!
Не спирай само ...
  136 
Стъпки стръмни, страшни.
Прашна, пуста стълба.
Няма никой тука,
всички вече спят.
Спят тук сън незнаен. ...
  150 
Мечтите вeчно шият
с конци от стари спомени и дрехи.
Новата ми пещ смърди
на вчерашния хляб.
Скилидки плесен, ...
  172 
Вървя,
а после отминавам.
И съвестта във мен
се бори.
А беше Господ…
  143 
Обичам да милвам страните ти
и да потъвам в кадифените ти устни,
които са полуотворени и очакващи любов.
Да милвам косите ти ухаещи и меки
и въздуха от тях да вдишвам нежен. ...
  158 
... Обикновено такива хора не остават за дълго.
Идват,
правят те малко по-щастлив,
карат те да
Вярваш, ...
  274 
Уханни и омайни
сухи портокалови огризки
и сладък спомен
за един живот.
Последни капки ...
  335 
Баба Ленче беше ми на гости.
Няма да ви лъжа и парички ми остави.
С маршова стъпка се запътих към квартала,
да посетя и леля Мара,
че да разменим парите за сладки чудеса. ...
  514 
Поетът с дисаги
Преметнал дисаги със стихове през рамо,
върви той по своя път и води пак борба.
С музата му любима късно вечер и сутрин рано,
пише за хората, от бог е неговата дарба, съдба. ...
  209 
Опять рассвет –
Полоска света глаза морочит,
Вставать - желанья нет,
И сна простынул след,
Что ничего не напророчил… ...
  658  10 
Неочакван ден, или по-точно нощ...
Всичко се слива в едно.
Ти издъхваше в ръцете ми...
Всички опити да те спасим,
останаха без отплата... ...
  203 
Дали...
Дали годините ни правят по-добри,
по-мъдри, по-смирени, по-послушни?
Дали с годините по-малко ни боли,
когато пак вратата се затръшне... ...
  317 
Прости ми,
че обърках тротоара.
Трябваше набързо там да те подмина,
а после бързичко да те забравя.
Прости ми, ...
  296 
Свободата си искам!
Не ми я даваш,
но аз вече я взех,
от тебе избягах
надалеч, надалеч. ...
  196 
вярвам само на собствените си илюзии
но мои и са и всички истини
не си струват доказването,
а да ги показвам смисъл има ли?
да речем, че се предам на разни факти ...
  269 
По блестящему снегу шла,
поникли плечи.
А горячая слеза сорвалась с ресниц.
Я нашла тебя, но ты забыл меня
И истории любви пришел конец, ...
  447 
Обичам я...
с мъгла в очите и студ във вените,
с дъжд по зачервените страни,
оплела във косите омагьосани -
и топлина, и мраз, и сънени мечти.
  301 
Бели облаци, мои бели коне,
с вас аз искам да препускам,
душата ми свободна да се рее в небето.
Дайте ми от вашите невидими криле,
за да мога да политна ...
  247 
Ако въобще бъде чут,
всеки вик е окончателен.
Отпадат колебанията
дали да се отдели от гласа,
за да се превърне в смисъл. ...
  287 
I can’t handle the thoughts of you at night,
running in my head from side to side , leaving me speechless with so much to say even tho both of us knew this house of glass was never meant to last
I can’t handle knowing I wasn’t enough and you know I blame myself for you leaving me without a second th ...
  451 
Любовта!
Не е само нежни думи.
Слова -
може да бъде трудно,
в главата се върти. ...
  407 
Мислех, че изграждаме само скелета,
рамки на нашите бегли присъствия,
но конструкцията на всички отсъствия
не би ни лишила от спомени.
Непрекъснато реставрираме себе си - ...
  329 
Не следва правилата на салонните лъвове,
накратко не се припознава в нелепости
и избягва да бъде позната навсякъде.
Позира и пози, и стойки знае всякакви,
от недомлъвките ще измисли още повече ...
  265 
Там покрай пътеката
На лунна светлина
Бори се надеждата
За да съживи умрялата душа.
Добротата като мръсно куче ...
  307 
Зимен ден,
сутрин мрачен и студен,
след обяд слънчев и непринуден.
Хората бързат да се приберат на топло,
а ти и аз през преспите сняг се търсим зорко. ...
  240 
Навън от мисълта няма да обточвам смисъл,
нито ти ще ме отъждествяваш с такъв похват.
Навън от мисълта върлува буря от всевечните стихии,
потапящи света в достъпни наситени багри.
Навън от мисълта обхваща музика от две изстрадали цигулки, ...
  283 
Времето
като сирена
ни примамва към брега и
вярата, докато
не се разбием в камъните, донесени ...
  214 
Предложения
: ??:??