2990 резултата
Там покрай пътеката
На лунна светлина
Бори се надеждата
За да съживи умрялата душа.
Добротата като мръсно куче ...
  26 
Зимен ден,
сутрин мрачен и студен,
след обяд слънчев и непринуден.
Хората бързат да се приберат на топло,
а ти и аз през преспите сняг се търсим зорко. ...
  20 
Навън от мисълта няма да обточвам смисъл,
нито ти ще ме отъждествяваш с такъв похват.
Навън от мисълта върлува буря от всевечните стихии,
потапящи света в достъпни наситени багри.
Навън от мисълта обхваща музика от две изстрадали цигулки, ...
  26 
Времето
като сирена
ни примамва към брега и
вярата, докато
не се разбием в камъните, донесени ...
  18 
I dream for a quiet place -
where I can rest while mellow air refreshes my body and face
and not be disturbed by humans loudly talking outside;
or by the unpleasantly loud garden machinery;
or by the neighbour stomping heavily on the floor; ...
  58 
Безсмислен въпрос,
заглъхнал
из невидимия път,
по който телефонът ни предава
чужди думи от далече. ...
  31 
Трудно е.
Много трудно е, Маме,
да съм мъжът,
а трябваше да сме двама.
Сложи животът насреща нещата така - ...
  44 
Единственият начин да влезеш
в сърцето й
беше да прокараш пръсти по ръката и.
Да я стиснеш.
Стискай! ...
  140 
Пред безбрежност от тихо въздигане
духът ми ти дава стъпки звуци,
за да засвири на мелодии
от еднострофно многостишие
на твоя чуждестранен ...
  62 
По сърце
дирите са още пресни,
по душа
стъпки все така кървят,
по мечти ...
  90 
Господи!
Ти,
Който създаваш света
всеки ден…
И знаеш ...
  100 
Хиляда стъпки се разтичат
по сивите павета
на този стар площад;
Времето се скри
зад трепнеща завеса ...
  132 
На Юри и Дени. Не знам как се слага знак за връзка - не между тях, а между писанията.
Не е чудо -
група луди
пишат.
Не чекове, ...
  140  13 
Дом…
Не там,
където си се родил.
Някога.
А там, ...
  112 
Мечтите
са крила.
Издигащи
натежалото тяло
с все дрехи, ...
  139  14 
Ангелите плачат също –
но безгласно. И безкръвно.
Без следа от нарушение
на равновесието,
приело облика на утринен лъч, ...
  104 
На Н.-П.
И небето е чуждо
над тази земя,
където намира се
бившата ...
  177  18 
Тук
и вятърът е чужд…
Тук
и слънцето не грее…
Тук ...
  139 
Две стъпала до входа. Нисичка е вратата.
Влязох с поклон навътре. Чехлите ми – до прага.
Да си попощят нека тръните и бълхите.
Аз ще целуна баба – моята и на всички.
В стаята – дъх на билки. Иска да ме разплаче. ...
  548  13  10 
Кое тъй тихо в мрака тегне
и вплита в мислите ни нежни пръсти?
Беззвучно стъпва,
а следите -
потъват меко нейде в нас. ...
  295 
Ще те мълча. Разяждай безразборно.
Мълчанието често насърчава.
Мълча те гръмогласно и нахално.
Мълча като затишие за буря.
Разкъсвай всяка моя жива тъкан, ...
  550  15  18 
Хвани ръката ми
и следвай песента.
Извивките на тялото ми
очертават твоето…
Заключвам с крак бедрото ти. ...
  285 
Не се моли на късия ми ден,
на дългата ми нощ
и скучни сънища...
Не се моли на дрезгавия възглас,
когато за посока викам птиците ...
  243 
Ще падне облакът
и цветовете на очите ни
ще се огънат,
пчеличка ще се скрие
под яката ти, ...
  225  10 
От стаята си наблюдавам.
Отвън пак вали!
Поредна дъждовна вечер...
От стаята си наблюдавам,
отвън е отново тъмнина! ...
  204 
разкажи ме
разкажи за теб от времето с мен
но не на другите
на себе си ме разкажи
нужно е да продължиш ...
  218 
***
Понякога небето се разтваря
и е ниско.
Докосваш облаците със ръка.
Понякога е мрачно и далечно
като плач и мъгла. ...
  232 
Вятър полюшва леко
изсъхнали клони в
градината голяма...
а в нея – оголени дървета,
натежали от самота! ...
  170 
От години играем,
нямам против, че
нямам спечелен гейм,
защото ти си сет, аз - 15
и съм част от теб, ...
  217 
Ще сложа шапка.
Шалът ще преметна.
Ще отида аз на плажа
на моето море да се оплача.
В душата ми е тягостно ...
  251 
Щом Слънцето
зад Витоша се поклони
и я остави да хвърли
мощната си сянка,
тогава я погледни, ...
  227 
Има два типа жени.
Първите можеш да спечелиш.
Вторите печелят, който мъж поискат.
Мъжът винаги желае
жената от втория тип, ...
  281 
Бих искал да можем
със теб да вървим
от тук до края на дните!
Желание имам, но нямам сърце!
Уви, то навек е пленено! ...
  245 
Недей ме кори за белия стих!
Аз, както добре го е рекъл поетът,
„... стихове пиша, тъй както умея.“
Започвам да пиша, без сам
какво ще излезе накрая да знам. ...
  177 
Дали да пиша си ме вдъхновила?
Защо такъв въпрос ме питаш?
Разбира се, че си!
Нима не помниш вече?
Отпърво писахме двамина. ...
  165 
Града със светлини
пронизва черната си плът,
улицата запленила
ме движи сама, и
на забавен кадър ...
  274 
Вярвай ми,
не исках да съм
любовник за уикенд,
дай ми само още ден,
за да те нарека ...
  242 
Напасваме се с живота -
той с мене, аз с него.
Строя кули от илюзии,
а после безследно изчезват.
Разбира се трябва познаване. ...
  266 
***
тая дето плува в нощното небе,
за нея на децата казват –
ако силно се протегнеш ще я стигнеш,
аз я стигнах – беше топла,
бавно ме обвзе, ...
  226 
Когато две души се срещнат,
там, под ярките звезди.
Две сърца, за миг потрепват,
за влюбените две души!
С валс, тихо се понасят, ...
  261 
Предложения
: ??:??