3 085 резултата
Правя всичко – без остатък,
без да искам и без дълг.
Приемам те такава – крехка,
буря, пламък, светъл лъч.
Показвам ти – с очи, с ръцете, ...
  59 
Когато си
близо до мен,
погледът ми
среща твоя поглед,
сърцето ми ...
  64 
Розата цъфти в безкрайна пролет,
с листа от чувства – крехки, но силни.
Ухае с аромата на миналото,
а в цветовете ѝ – спомени мили.
Тя пази тръните – своите рани, ...
  113 
Остави ме сред сенките на тишината,
С рана дълбока, която времето не лекува.
Душата ми крещи, но твоето сърце мълчи,
Обичах те, а ти не поиска да видиш.
Нощта ме прегръща, студена и сама, ...
  76 
„Адът – това са другите“
Жан-Пол Сартр
За всяка година по нещо научено –
от първите крачки, до бързия бяг:
спонтанно, случайно, скроено, обмислено – ...
  252 
Любовта е огън, що вечно пламти,
в дома ми тя свети, в душата шепти.
Семейството — пристан, пристан без край,
в него намирам покой и безкрай.
Тя носи топлината в студените дни, ...
  153 
Не те намерих, за да те изгубя,
Нито съдбата пак да ни раздели.
Теб търсех в сенките на всяка лудост,
Теб чаках сред безброй съдби.
Не те прегърнах просто за утеха, ...
  237 
Много хора са част от случващото се,
установяват се, срещат стъпките си с тъгата на другите, преминават през облаци и опасности.
Има стих за това как оставят тихи същини,
напредват в линиите на страстта,
бродят зад гърба на борбата в себе си. ...
  183 
Да бъдеш свободен
е да виждаш красотата,
която пулсира в тишината на света.
Забележи как облаците
танцуват около слънцето, ...
  175 
Смея ли да ти кажа
как всяка нощ шептя името ти,
как говоря на цветята за теб
и че всеки ден
е безкрайно дълъг, ...
  418 
Аз те открих така нежно,
когато слънцето изрисува
последната алея от залеза ни.
Една луна изгря от моята тъмнина,
даде ѝ обич, и сиянието ѝ проговори с цветята. ...
  220 
Морето обича да взима всичко със себе си,
но не взе и теб,
остана само кърпата и
отпечатъкът на тялото ти върху нея,
сега тя прелива с белите вълни. ...
  222 
Колкото повече гледам в себе си,
толкова повече ти не ме виждаш.
  168 
***
Пламти морето в пурпура на залеза...
На плиткото и лодката отмаря...
Потъвам в дълбините на очите ти,
в отблясъците в синьото на ирисите
и в дланите с мазоли от веслата… ...
  246 
Прости ми...
Непоканена пристигам...
Просто следвам порива
на Собствената си Душа...
Незнайно как... ...
  265 
Никога нямам подарък
за твоя рожден ден..
А ти ми подари,
каквото винаги съм искала -
очи, които да сънувам. ...
  183 
Ръцете ти ухаят пак на люляк!
И става люляк – цялото Небе!
И няма ден… И няма нощ…
А само цветове се ронят
додето и самата ти ...
  239 
Срещнах по пътя си жени – като изворче :
Като ги виждах – и ожаднявах,
покланях се, пиех бавно сладките им глътки
и за всяка капка благославях.
И жени по пътя срещнах - като плод : ...
  271 
Как се издигаха, Боже, и все по-нагоре:
великолепни,
красиви -
недостижими!
А ние в - земята: ...
  427 
Една огромна тишина -
разкъсвана
от писъци на страдащи планети
като далечно,
и студено слънце ...
  674 
What's the truth?, they ask.
Well, I'm not quite sure.
Is that you?, they ask.
No, actually, it's you.
How it is me?, they ask. ...
  337 
Въздъхват розите
по малки принцове
а още пролет е
на май средата
молят се ...
  357 
И все по-малко се мълчи,
и се мечтае:
отвсякъде валят известни истини.
Отнякъде дошли,
от друг записани, ...
  447 
Потъват кръстове - близнаци
в *морето - най-голямото събитие
на пейката поседнал гледа Фотев
запалва си цигара и с очи ме пита:
“Какво направихте? Къде съм?” ...
  559 
Живея между бракувани спомени
от бъдещи словесни
с а м о и з т е з а н и я
А Миналото ме чака
под една върба край Марица ...
  440 
И макар душата да бушува,
да беснее,
страстно за изказ да бленува,
плътта остава окована,
вкаменена, ...
  297 
Летяхме със зефира
пеперуди пролетни
той още тук е
радостта се връща с него
заедно сме ...
  404 
Най-красивото, което имам
в живота си са хората.
И ме е страх от загуба,
страх ме е да наранявам.
Ценя ги повече от себе си, ...
  176 
Не искам
да знам
за кого
си мислиш
в 3 през ...
  508 
Те
идват
за теб.
Идват да
вземат ...
  302 
Ще седя
отвън
сред мъглата
и ще дишам,
ще вдишвам ...
  195 
Очите ми потъват в тези пирамиди обляни от слънчеви извивки...
Колко много време е попило и още има да извайва...
Вярвам на очите си, на монолитната мисъл на онзи гении..
Да си аватар днес и миналото е магия...
Боли ни когато сме безсилни, но думи към създателя не пестим... ...
  266 
По старите върхове на моята неравност...
Се стичат моите ,обгорели дни в устрем да си отидат в спомени...
Стрелките ме бутат към тях...
Мразя часовник, кой иска живот в секунди?
Аз съм скъперник и алчно те гледам... ...
  483 
Отне ми сърцето,
държиш го за заложник
и не ми го връщаш,
въпреки че не го искаш.
Отчупваш парчетата и ми ги връчваш, ...
  333 
Ревност, изгаряща отрова.
Ревност, разбиваш ти сърца, мечти.
Ревност, като огън ти бушуваш,
неутолима - разрушима!
  283 
Оригами
Избледнява по малко душата ми
от всеки миг пропукал и дъното.
Но тече като кръвта ми по вените
на душата и радост и мъката... ...
  241 
Няма
Няма нежност.
Няма лесно. Слава.
Няма стихове.
Сърце не дава... ...
  378 
Животът ми е пълен с изненади
откакто може би съм се родил.
Живея по паланки и площади,
а после си припомням:
кой съм бил? ...
  318 
Новата година
Какво е Новата година -
раздел на дни и часове.
Но хората в света празнуват,
мир и любов да донесе. ...
  723 
Не ми говориш... Свиваш се в гнездото
сред стаята с разбитите мечти
и думите ми откровени тъжно,
и може би напразно са към теб,
че в полета си блъскат се отвън ...
  793 
Предложения
: ??:??