3007 резултата
И капе от небето тиха скръб
Възкръснала в прозрачни капки.
А лято синьо ти обръща гръб,
Заспивайки с вълните гладки.
"Мой ред е." - смигна ми Октомври ...
  79 
Баба Ленче беше ми на гости.
Няма да ви лъжа и парички ми остави.
С маршова стъпка се запътих към квартала,
да посетя и леля Мара,
че да разменим парите за сладки чудеса. ...
  151 
hey, remember me?
it's been a while.
i just couldn't forget that gorgeous smile
i know this might sound a bit wild,
but you remind me of when i was a child ...
  81 
Поетът с дисаги
Преметнал дисаги със стихове през рамо,
върви той по своя път и води пак борба.
С музата му любима късно вечер и сутрин рано,
пише за хората, от бог е неговата дарба, съдба. ...
  68 
Опять рассвет –
Полоска света глаза морочит,
Вставать - желанья нет,
И сна простынул след,
Что ничего не напророчил… ...
  165 
Неочакван ден, или по-точно нощ...
Всичко се слива в едно.
Ти издъхваше в ръцете ми...
Всички опити да те спасим,
останаха без отплата... ...
  67 
Дали...
Дали годините ни правят по-добри,
по-мъдри, по-смирени, по-послушни?
Дали с годините по-малко ни боли,
когато пак вратата се затръшне... ...
  120 
Прости ми,
че обърках тротоара.
Трябваше набързо там да те подмина,
а после бързичко да те забравя.
Прости ми, ...
  148 
Свободата си искам!
Не ми я даваш,
но аз вече я взех,
от тебе избягах
надалеч, надалеч. ...
  64 
вярвам само на собствените си илюзии
но мои и са и всички истини
не си струват доказването,
а да ги показвам смисъл има ли?
да речем, че се предам на разни факти ...
  121 
По блестящему снегу шла,
поникли плечи.
А горячая слеза сорвалась с ресниц.
Я нашла тебя, но ты забыл меня
И истории любви пришел конец, ...
  207  10 
Обичам я...
с мъгла в очите и студ във вените,
с дъжд по зачервените страни,
оплела във косите омагьосани -
и топлина, и мраз, и сънени мечти.
  161 
Бели облаци, мои бели коне,
с вас аз искам да препускам,
душата ми свободна да се рее в небето.
Дайте ми от вашите невидими криле,
за да мога да политна ...
  107 
Ако въобще бъде чут,
всеки вик е окончателен.
Отпадат колебанията
дали да се отдели от гласа,
за да се превърне в смисъл. ...
  126 
I can’t handle the thoughts of you at night,
running in my head from side to side , leaving me speechless with so much to say even tho both of us knew this house of glass was never meant to last
I can’t handle knowing I wasn’t enough and you know I blame myself for you leaving me without a second th ...
  184 
Любовта!
Не е само нежни думи.
Слова -
може да бъде трудно,
в главата се върти. ...
  230 
Мислех, че изграждаме само скелета,
рамки на нашите бегли присъствия,
но конструкцията на всички отсъствия
не би ни лишила от спомени.
Непрекъснато реставрираме себе си - ...
  200 
Не следва правилата на салонните лъвове,
накратко не се припознава в нелепости
и избягва да бъде позната навсякъде.
Позира и пози, и стойки знае всякакви,
от недомлъвките ще измисли още повече ...
  151 
Там покрай пътеката
На лунна светлина
Бори се надеждата
За да съживи умрялата душа.
Добротата като мръсно куче ...
  153 
Зимен ден,
сутрин мрачен и студен,
след обяд слънчев и непринуден.
Хората бързат да се приберат на топло,
а ти и аз през преспите сняг се търсим зорко. ...
  115 
Навън от мисълта няма да обточвам смисъл,
нито ти ще ме отъждествяваш с такъв похват.
Навън от мисълта върлува буря от всевечните стихии,
потапящи света в достъпни наситени багри.
Навън от мисълта обхваща музика от две изстрадали цигулки, ...
  135 
Времето
като сирена
ни примамва към брега и
вярата, докато
не се разбием в камъните, донесени ...
  101 
I dream for a quiet place -
where I can rest while mellow air refreshes my body and face
and not be disturbed by humans loudly talking outside;
or by the unpleasantly loud garden machinery;
or by the neighbour stomping heavily on the floor; ...
  246 
Безсмислен въпрос,
заглъхнал
из невидимия път,
по който телефонът ни предава
чужди думи от далече. ...
  128 
Трудно е.
Много трудно е, Маме,
да съм мъжът,
а трябваше да сме двама.
Сложи животът насреща нещата така - ...
  125 
Единственият начин да влезеш
в сърцето й
беше да прокараш пръсти по ръката и.
Да я стиснеш.
Стискай! ...
  252 
Пред безбрежност от тихо въздигане
духът ми ти дава стъпки звуци,
за да засвири на мелодии
от еднострофно многостишие
на твоя чуждестранен ...
  156 
Отново идваш.
Небрежно се разхождаш покрай мен.
По раменете ти кръстосват фарове крайбрежните таксита.
И младостта е шепотът във нас.
Сега, ...
  804  12  35 
По сърце
дирите са още пресни,
по душа
стъпки все така кървят,
по мечти ...
  215 
Господи!
Ти,
Който създаваш света
всеки ден…
И знаеш ...
  177 
Хиляда стъпки се разтичат
по сивите павета
на този стар площад;
Времето се скри
зад трепнеща завеса ...
  255 
На Юри и Дени. Не знам как се слага знак за връзка - не между тях, а между писанията.
Не е чудо -
група луди
пишат.
Не чекове, ...
  214  13 
Дом…
Не там,
където си се родил.
Някога.
А там, ...
  193 
Мечтите
са крила.
Издигащи
натежалото тяло
с все дрехи, ...
  294  14 
Ангелите плачат също –
но безгласно. И безкръвно.
Без следа от нарушение
на равновесието,
приело облика на утринен лъч, ...
  276 
На Н.-П.
И небето е чуждо
над тази земя,
където намира се
бившата ...
  336  18 
Тук
и вятърът е чужд…
Тук
и слънцето не грее…
Тук ...
  230 
Две стъпала до входа. Нисичка е вратата.
Влязох с поклон навътре. Чехлите ми – до прага.
Да си попощят нека тръните и бълхите.
Аз ще целуна баба – моята и на всички.
В стаята – дъх на билки. Иска да ме разплаче. ...
  836  14  10 
Кое тъй тихо в мрака тегне
и вплита в мислите ни нежни пръсти?
Беззвучно стъпва,
а следите -
потъват меко нейде в нас. ...
  469 
Ще те мълча. Разяждай безразборно.
Мълчанието често насърчава.
Мълча те гръмогласно и нахално.
Мълча като затишие за буря.
Разкъсвай всяка моя жива тъкан, ...
  712  15  18 
Предложения
: ??:??