Да плисне дъжд...
Да плисне дъжд. И цяла да ме скрие.
Косата ми да стане мокра, мокра...
И моето сърце, което жадно бие,
да се стопи от тоя дъжд. А мойта рокля
във танц дъждовен да се слее цяла
с водата свежа от небето. Ах, младост!
А пък луната горе - толкоз бяла,
усмихната да гледа мойта радост.
22:15
19.02.08 г.
Косата ми да стане мокра, мокра...
И моето сърце, което жадно бие,
да се стопи от тоя дъжд. А мойта рокля
във танц дъждовен да се слее цяла
с водата свежа от небето. Ах, младост!
А пък луната горе - толкоз бяла,
усмихната да гледа мойта радост.
22:15
19.02.08 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люляк Всички права запазени
