Да почнеме като приятели
LYCKI & Mojsei
-Да беше ме погледнал
със любов
поне веднъж,
поне един
единствен път,
навярно
щях да помня,
още твойто име.
-Това е факт
и той тежи -
мъката
на отчуждение,
а твоята уста
вини:
стоиме
в примирение.
-Поне веднъж
да беше ме докоснал
с жар,
каквато само
любещите пръсти
сътворяват
подклаждала бих
огъня в душата си
до онзи сетен час.
-Навярно съм си
грубоват
Говориш ми
за общо чувство?
Не го разбирам
тоз похват,
нито поетичното
изкуство!
-Да бе...
да бе веднъж
прошепнал само
онази думичка
"Любима",
та с нея да погалиш
в мене
опънатите
наранени струни...
навярно бих ти шепнела:
"Любими мой!
Любими..."
-Различни сме
в любовта,
а тя разцъфна
в нужда,
която ни дарява
самота
и прави
вързката ни чужда.
-Да беше ме повикал
с онзи зов
с който търсех
любовта в пустини,
и завихрена
от пясъчните бури
разпиляващи ме
в хиляди посоки,
успявах пак да се открия
в неизречените истини.
-Говориш
за любовния копнеж,
а зее пропаст
наранена,
посипваща
върху ни скреж
и няма радост
споделена.
-Навярно щях да бъда още цяла
и любовта ми щеше да е твоя.
-Щом искаме да сме ваятели,
да почнеме като приятели!
© Росица Петрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздрав и от мен към теб, Валери и към Лъки! Съгласен съм с казаното, като може би само ще продължи за мирогледа, че всеки човек застава на определена позиция и я отстоява според ценностната си система и опита чрез който има!
-
Здравей, Христо!
Чрез краткия си коментар ти развиваш в резюме философията на хуманното преживяване, която аз вече съм разработил като мироглед на съвременния човек. За мен, като философ, това е много вълнуващ момент, защото ти не изказваш само рационални съображения, но насищаш коментара си с много топлота, а и с воля, защото отстояваш обществената значимост на хуманността чрез противопоставяне на мракобесието.
Поздрави от мен и Лъки! -
Здравей, Яна!
Блатодаря ти за коментара! -
Привет! Много ми хареса! И още преди да погледна, че е в съавторство, аз вече си мислех за единението между всички живи същества в природата! Смисълът на живота не е в противопоставянето (както между хората, така и на всичко в природата), а в единението,от което се получава хармонията! Дори човекът, за когото често се казва, че е цар на природата, отделен от нея, той е нищо - как би съществувал, ако въздухът около него го няма (във въкуум например)! Затова е нужна цялата природа, всичко в нея е взаимосвързано. Изменението на природата води до изменението във всичко, свързано явно и и неявно в нея! ЗАТОВА ЕСТЕСТВЕНОТО СЪСТОЯНИЕ Е - Д А Б Ъ Д Е М П Р И Я Е Л И! (нямам време за есе, затова нахвърлях идеята си тук в подкрепа на стихотворението ви)
-
страхотно е
-
Благодаря Дими...от името на двамата!
-
Здравейте Джейни и Радинела!
Текстът е съавторски!Благодаря ви от мое име и от името на Мойсей! -
Хубав стих се е получил. Поздравления за двамата!
-
Поздравления!
Много ми хареса! -
Благодаря, Челси!
-
Здравей Пети!Ти казваш:"Жалко,ако от любими се превърнат в приятели."
А,аз казвам:-Жалко е ако се превърнат в чужди един за друг,а още повече във врагове.Единственият правилен път,е да вървят по пътя на приятелството.Благодаря ти за коментара! -
Здравей, Румена!
Твоя коментар ме кара да се замисля... -
Здравей Вероника!
Публикувай текста си смело!
Няма да те обвиня в плагиатство.Темата е актуална за съвременното семейство и е нормално, дори необходимо да се пише по нея! -
Жалко,ако от любими се превърнат в приятели.
А дали това е възможно?
Хареса ми,Роси!
Поздрави,мила -
Все тази разлика между Венера и Марс, а ти обичат еднакво, но го покзват по различен начин.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Познаването на най-общите закони на развитието от гледна точка на мястоти в обществото ти дава мирогледната ориентация, а нейната значимост я превръща в ценностна система.С други думи говорим за различни страни на един и същ процес.
Поздрав!