Да почнеме като приятели
LYCKI & Mojsei
-Да беше ме погледнал
със любов
поне веднъж,
поне един
единствен път,
навярно
щях да помня,
още твойто име.
-Това е факт
и той тежи -
мъката
на отчуждение,
а твоята уста
вини:
стоиме
в примирение.
-Поне веднъж
да беше ме докоснал
с жар,
каквато само
любещите пръсти
сътворяват
подклаждала бих
огъня в душата си
до онзи сетен час.
-Навярно съм си
грубоват
Говориш ми
за общо чувство?
Не го разбирам
тоз похват,
нито поетичното
изкуство!
-Да бе...
да бе веднъж
прошепнал само
онази думичка
"Любима",
та с нея да погалиш
в мене
опънатите
наранени струни...
навярно бих ти шепнела:
"Любими мой!
Любими..."
-Различни сме
в любовта,
а тя разцъфна
в нужда,
която ни дарява
самота
и прави
вързката ни чужда.
-Да беше ме повикал
с онзи зов
с който търсех
любовта в пустини,
и завихрена
от пясъчните бури
разпиляващи ме
в хиляди посоки,
успявах пак да се открия
в неизречените истини.
-Говориш
за любовния копнеж,
а зее пропаст
наранена,
посипваща
върху ни скреж
и няма радост
споделена.
-Навярно щях да бъда още цяла
и любовта ми щеше да е твоя.
-Щом искаме да сме ваятели,
да почнеме като приятели!
© Росица Петрова All rights reserved.
